По времето на древна Лемурия на планетата станала коренна промяна. Луцифер – Син на Зората, заемащ високо положение в божествената йерархия, се разбунтувал  против Бога. Той бил велик Ангел, изтъкната личност с огромна сила да убеждава. Усъмнил се в Космическия Закон, в Йерархията на Светлината, той организирал  бунт против Вселенския План.

Същността на този бунт е в това, че той избрал да служи на своето его, на своята личност, а не на Бога. Привлякъл със своето обаяние и логика на убежденията мнозина, които го последвали, „третината от небесните звезди"  (Откр. 12:4) и ги заставил да му се кланят и да му служат. Ето какво е написано в „Апокалипсиса" за този бунт:

„И стана война на небето: Михаил и Ангелите му воюваха със змея, а змеят и ангелите му воюваха против тях, но не устояха, и за тях се не намери вече място на небето. И биде свален големият змей, древният змей, наричан дявол и сатана, който мами цялата вселена – свален на земята, а заедно с него бидоха свалени и ангелите му" (Откр. 12:7-9).

Ангелите на Архангел Михаил и Архангел Гавриил успели да освободят висшите сфери от метежниците. Луцифер и ангелите му загубили светлината си и намерили убежище на планетата Земя. Сега Луцифер започнали да наричат дявол, неговия помощник и дясна ръка – сатана, а ангелите, които го последвали – паднали ангели.

Източник на енергия, на Светлина във Вселената е Бог. Онези, които се отричат от Бога, се лишават от енергия. Но за да съществуват, е необходима енергия. Какво да се прави? Светлина може да се вземе от тези, които я притежават. За падналите ангели е въпрос на живот и смърт да получат енергия.

Ако човек е в хармония с Бога, той получава божествена енергия за осъществяване целите на Бога. В онези далечни времена, населяващото земята човечество обитавало главно континента Лемурия, който се намирал на мястото, където сега се простират Индийският и Тихият океани. Човечеството владеело тайните на Космоса, които по-късно били или изгубени, или притежавани само от тесен кръг посветени.

Страната оглавявал цар, който същевременно имал висш духовен сан. Лемурийците почитали своя владетел, вярвали, че той представлява божество, но се кланяли на Единния, невидимия.

На континента и в колониите, разположени в Америка, Индия, Китай, почитали Бога като Баща-Майка. Вярванията в древна Индия частично запазили свещения култ към майката, разпространен в Лемурия и постепенно забравен с падението на човечеството. Нямало противоречия между науката и религията, науката била практическо приложение на религиозните истини и се занимавала с описанието на тези истини с помощта на символи и знаци.

Когато падналите ангели били изхвърлени на земята, невинното, не познаващо своеволие човечество се сблъскало с неизвестни за него твърдения: защо да почитаме онзи, когото не виждаме и не чуваме ? Реално е само това, което ни заобикаля, не е ли по-добре да се съсредоточим върху получаването на удоволствия от живота ?