Обща символика:
Дяволът е повелител на злите духове, на изкушенията, на Ада и на
абсолютното зло. Той е противоположност и противник на Бога, синтез на
всичко лошо, на падението, разрухата и греха. Между Бога и дявола съществува вечна надпревара за надмощие в света.
В
Стария Завет дяволът не е противопоставен на Бога, а е само обвинител
на небесния съд, като увещава Бог да наказва безпощадно грешното
човечество. Едва в постбиблейското юдейство и ранното християнство
Са-таната се превръща в олицетворение на злото, когато юдеите попаднали
под влиянието на Зороастизма. Зороастризмът е древноперсийска народна
религия, основана от Заратустра. Тя се базира на вярата в един един
небесен бог - Ахурамазда, съз-дател на света, който се бори със злия дух, наречен Ариман, представител на злото и ада. Двете сили олицетворяват в Зоро-астризма вечната борба между доброто и лошото. Принципите
на Ариман са материалния живот и смъртта, а който попадне под неговото
влияние започва да мисли материалисти- чески и да не вярва в
съществуването на душата. Негов придружител е Луцифер, опитващ се да
влияе на мисленето и поведението на човека. В персонажа Ариман мнозина изследова- тели откриват първообраза на Дявола. Така, установяването на идеята
за абсолютното, единственото и всемогъщо добро бо-жество породило
необходимостта от архетип, олицетворя- ващ абсолютното зло, което да му
противостои. Ужасява- щият образ на дявола с привнесени човешки
черти в него цели от друга страна да предпази хората от изкушенията на
греха. В древноегипетската митология демоните от култа към мъртвите играят особена роля. Първо е демоничното
женско чудовище Аммит ("Поглъщаща хора"), чиято предна част е
крокодилска, средната е на дива котка, а задната на хипопо- там. Тя
поглъща мъртвите, неустояли на съда в отвъдното. Демоничен характер
имат и 42-мата съдии на мъртвите, по-магащи на Озирис. Образът
на Д. в митологията е близък до митовете за Дракона, Змията и
чудовището. Той символизира силите, които пречат на човека да води
праведен живот, отслабват волята, за-мъгляват съзнанието и подтикват
към регрес и падение. Д. е олицетворение на Изкушението и Палача, на духовното па-дение и причините, раздвояващи личността. В психологически план Д. отвежда към идеята за подчи- неност и робство, очакващи всеки, поддал се сляпо на ин-стинктите и либидото си. Д е символ също и на безредието, хаоса и регреса във физически, морален и метафизически план. Той е персонификация на ненаситните желания, на стреме- жа към задоволяване на всички пориви и страсти на всяка цена; той е свръхвъзбудимостта и използването на всякакви непоч-тени средства за постигане на целите; той е слабостта и паде-нието под влиянието изкушенията. Единствената цел на дявола е да лиши човека от Божията милост и да го постави под собственото си влияние. В
марсилското Таро ХV-та Голяма Аркана представлява "Дяволът", който
освен първичността и низшите нагони в човека, символизира гордост,
страсти и обаяние. Още за сим-воликата на Д. виж значението на образа в
статията "Таро". САТАНА Всред Дяволите и Демоните Сатаната е метонимично
име, нарицателно за Противник и Враг, толкова зъл, колкото и арогантен.
В Стария Завет той е представен така: "А един ден, като дойдоха Божиите
синове де се представят пред Господа, между тях дойде и Сатана. От де
идеш? А Сатана в отговор на Господа рече: От обикаляне на земята и от
ходене насам натам по нея." ("Йов", 1: 6,7). Сатаната
е символ на силата на злото и като такъв често се използва за синоним
на Дракона, Дявола, Змията и на друхи образи и форми на злия дух.
Сатаната изкушава човек да прегреши така, както Змията в Райската
градина. ДЕМОН В
първоначалния си вид, демоните в гръцката митология били божества или
богоподобни същества поради силата и властта, която имали. По-късно
понятието "демон" започнало да означава съвсем низше божество, докато
накрая под тази ду-ма се разбирало "зъл дух". Според друго обяснение демоните били душите на починалите, посредници между безсмъртни- те богове и живите, но смъртни хора. В християнската демо-нология, според Псевдо-Денис Ареопагит демоните са ангели, които са изменили на природата си. Българска обредност и символика:
Представата на богомилите за произхода на дявола е следната: когато Бог
седнал на единственото дърво сред океана, той погледнал отражението си
във водата и рекъл: "Излез, братле, и бъди с мен!" така Бог направил от
сянката си Сатаната свой съдружник. Богомилите твърдели, че дяволът е
първороден син на Бога, брат на Исус. В
народните представи Д. е символ на всички свръхестествени зли сили –
змейове, таласъми, вампири, самодиви и пр. Така е възникнало
събирателното дявол, гяволи, дяволии олицетворяващ всякакви
демони и зли сили. Дяволът е способен да се превъплащава в животни
(коза, свиня, вълк, мишка, змия), болести, огън, вихрушки и всичко
лошо. Дяволите имат свой цар – Тартор или Велзевул, намиращ се в
центъра на ада, във врящия казан. Всеобща
е народната представа, че нощем Д. обитават водните пространства –
езеро, извор, река, блато, море, кладенец или чешма. Там те играят хоро
или правят сватба. Хората могат да ги разпознаят по свирнята на гайда и
тъпан. Оттам са някои народни представи, че гайдата е дяволски
инструмент, а традицията забранява да се ходи за вода след залез
слънце. В дома съдовете с вода се покриват с кърпи, защото в тях влиза
да спи дявола. Веднъж годишно всички дяволи се събират (във воденица,
на гробища или на кръстопът) за да разпределят зоните си на влияние.
Това става в нощтта срещу св. Ана (празник на бродниците и
магьосниците), през Мръсните дни – от Коледа до
Йордановден или срещу Еньовден (срещу 24 юни), празник на лятното
слънцестоене. Дяволът се бои най-много от християнските атрибути
светена вода, кръст, икона, молитва и тамян. Според народните поверия
Д. се страхува от слънцето, от песента на петела, от миризмата на чесън
и от бодлите на глога.
|