След като в предишната част на поредицата ви запознахме с информацията за демоните, която ни предоставят различните световни религии, днес ще навлезем малко по-подробно в един от най-интересните клонове на науката теология - демонологията.

Демонология
Както стана дума и в първата част от поредицата, демонологията е клон на теология. Тя се занимава с изучаването на свръхчовешки същества, които не са богове. Още от времето на Омир демонологията е имала две течения – едното е изучавало духове и същества, които не обитават нашия свят, а другото – тези зли духове, които непрестанно са в контакт с човешката раса.
Днес ще ви запознаем с две основополагащи книги, които са база на демонологията – "Ключът на цар Соломон” и "Диктионаре Инфернал”. Въпреки че и двете произведения са писани преди векове, те се посочват като образци в областта на класифицирането на демоните.

"Ключът на цар Соломон”
"Ключът на цар Соломон” е анонимен труд от началото или средата на XVII в. и е една от най-популярните книги на демонологията. Освен с това си име произведението е известно и като "Лемегетон”.
Въпреки че се появява на бял свят през XVII век, "Ключът на цар Соломон” със сигурност е писан доста по-рано. Според експерти някои части от книгата са били написани през XVI в., а първата част – тази, в която се описва как митичният владетел е призовавал демоните, пък е още по-стара – от XIV в.
Според легендите книгата е била написана собственоръчно от цар Соломон, но това не отговаря на истината, тъй като по негово време благородническите титли, които са дадени на различните демони, не са съществували. Освен това молитвите към Исус и Светата троица също са били непознати за времето на царуването на цар Соломон.
"Лемегетон” съдържа детайлни описания на злите духове, ритуалите, които всеки човек трябва да знае, ако иска да призове демони и да ги подчини на своята воля. Подробно са описани защитните знаци и ритуали, които да попречат на злия дух да получи контрол над човека и непосредствените действия, които призоваващият (екзорсистът) трябва да изпълни, преди да влезе в контакт с демоните.
Книгата е разделена на 5 основни части – Арс Готия, Арс Теоргия Готия, Арс Паулина, Арс Алмадел, Арс Нотория. Още от първото появяване на "Лемегетон” на бял свят, най-голямо внимание се отделя на първата част – Арс Готия, в която се съдържа описанието на 72 демона, които цар Соломон е призовал и подчинил на своята воля. Освен това точно тук са и подробните описания за магическите ритуали и рисунки за призоваване на злите духове. Освен това в Арс Готия всеки един от 72-та демони получава свой номер и благородническа титла в зависимост от това каква точно позиция в йерархията на Ада заема.
От всички 72 демони, описани в "Ключът на цар Соломон”, седем са поставени по-високо от другите заради своята сила и власт. Те са:
1. Баел – освен че е поставен под номер 1 в Арс Готия, Баел се счита за главния крал на източната част на Ада. Той има 66 легиона от демони на свое подчинение.
2. Буер – Великият президент на Ада, който има на свое раположение 50 легиона с демони.
3. Паймон – единият от кралете на Ада. Най-послушният на Луцифер демон. Може би и заради това той разполага с най-много легиони от демони в целия Ад – цели 200.
4. Белет – могъщият и зловещ крал на Ада, който притежава 85 легиона.
5. Астарот – това е главният принц на Ада. Той има 4 главни демона за лични съветници – Аамон, Пруслас, Барабатос и Рашаверак.
6. Гаап – царят на южната част на Ада, който разполага с 66 легиона от демони.
7. Белиал – единият от принцовете на Ада, който командва 80 легиона от демони. Освен че управлява най-северната част от Ада, Белиал контролира и част от земята, като освен всичко друго командва и наземните зли духове.

"Диктионаре Инфернал”
Самото име на книгата – "Речник на Ада”, както и фактът, че е преиздавана многократно от първото си появяване на бял свят през 1818 г., поставят "Диктионаре Инфернал” сред водещите книги в областта на демонологията. Най-популярното издание на произведението е от 1963 г., когато към текста на автора Жак Огюст Симон Колин де Планси, са прибавени и 63 рисунки на демоните.
Книгата дава подробна информация за всичко, което хората са знаели до XIX в. за суеверията и демонологията. Въз основа на тези предания от най-различни култури и религии, авторът обособява наличието на 63 различни демони. Освен по-популярните от 72-та демони на цар Соломон Жак де Планси прибавя в списъка на демонологията и имената на Луцифер, богинята от индийската митология Кали, митичното създание Бехемот и много други.

Астрологията и демоните
Една от най-интересните класификации на демоните безспорно е родена след симбиозата на демонологията с астрологията. Така се ражда демоничният календар, който определя кой демон през кой месец от годината е най-силен. Подредбата е следната: януари – Белиал, февруари – Левиатан (митичното морско чудовище), март – Сатана, април – Белхегор, май – Луцифер, юни – Берит, юли – Белзебуб (Велзевул), август – Астарот, септември – Тамуз, октомври – Баал, ноември – Асмодай, декември – Молох.

Тези три различни класификации на демоните, с които ви запознахме, със сигурност не могат да претендират, че изчерпват темата. Демонологията е сред най-необятните клонове на теологията в цял свят и поради различните религиозни и народни вярвания е напълно невъзможно да бъде въведена универсална класификация на злите духове.
В следващата част от поредицата ще ви запознаем с ритуал, който съществува почти във всички култури, макар и със своите различия. Този ритуал е сред най-обсъжданите и в християнската религия – екзорсизмът или прогонването на духове, обладали човека.