Малко след полунощ, Мери чула, че телефона звъни. Тя живеела сама,
защото родителите й работели в Италия. Нямало кой друг да вдигне
телефона, затова тя отишла. Чула зловещ, мъжки глас на телефона:
Кървава Мери, аз съм убиец и ще те убия!-Мери си помислила, че на
телефона са приятелите й, които се шегуват с нея. Решила да не обръща
внимание на зловещите обаждания. Така около месец всяка нощ телефонът
звънял и гласът заплашвал Мери. Тя много се уплашила и един ден казала
на приятелите си: Моля ви, престанете с тези обаждания, вече не е
смешно!- а те й отговорили: Но ние не сме ти се обаждали. Не сме ние,
наистина!- Мери се уплашила ужасно много и отишла в апартамента си.
Заключила се и затворила прозорците. Приятелите й се притеснили много
за нея и решили да я изненадат. Отишли до тях. Видели, че вратата е
отворена и влезли в апартамента. Нямало никой. Влезли в стаята на Мери.
Мери лежала разсечена на 2 и цялата в кръв на пода.
