Сигили Думата "сигил" произхожда от латинското "sigillum", което
означава "печат". Пентаграмът е вид сигил. Християнският кръст се води
за сигил. Сигилите по принцип могат да бъдат геометрични фигури,
астрологически знаци, алхимически символи и знаци на божества. Сигилите
често се използват и като емблеми на разни магически общества. Сигилите
могат да се използват като части от или директно като амулети,
талисмани. Стават и като средство за медитация. В западната магия
сигилите са свързани със система, посредством която може да се връщат
към живот духове и божества. Сам по себе си сигилът не може да извиква
духове. Той служи за физическо средство, с помощта на което магът
достига нужното му състояние на духа. В сигилите са зашифровани тайните
имена на духове и божества, различни за всеки маг. Счита се, че когато
магът извиква дух или божество, той може да го управлява, слагайки
сигила в огън или удряйки го с меча, който използва при магията. На
сигилите може да се припишат много сложни значения особено в
неомагическите течения в днешно време. Днес сигилите се възприемат като
замисъл, който чрез рисунка в концентриран вид представлява определено
желание, идея или концепция и на тази база се създава магия. Основният
процес в сигил-магията, който днес се среща благодарение на Остин Озман
Спеър, може да се раздели на приблизително следните шест фази: ->
Заявяване на намерението Както подсказва и самото име, целта на тази
фаза е да се изясни намерението, т.е. какво точно се цели (за постигане
на обикновени неща, като например да се убедите, че можете да научите
нещо, сигилите вършат не лоша работа). Идеята е, че колкото по-добре е
изяснено намерението, толкова е по-вероятно да се достигне до желания
конкретен краен резултат. Желанието да се изобрази чрез сигил идва като
породено от ситуацията, според която човек прекалява със страха от
неуспеха при обикновения акт на искане, т.е. налице е задействана на
несъзнавано равнище воля да не се осъществи желанието, която действа
като един вид спирачка. -> Търсене на начини за постигането му Това
е моментът на голямото мислене. След като крайната цел вече е
формулирана, нужно е да се знае как тя ще бъде достигната. Начинът, по
който целта ще бъде достигната трябва да е реален и осъществим. Не бива
да се очаква, че нещо ще вземе да се спусне по неведоми пътища и да
свърши каквото и да било. За съжаление Вселената не предлага такива
екстри. -> Свързване на намерението със символичен носител Това е
моментът на изработването на сигила. Съществуват няколко различни
начина да бъде изработен един сигил. - Словесен метод. На лист хартия
се записва намерението, респ. желанието. Драскат се повтарящите се
букви. Преписват се които букви остават неповтарящи се и от тях се
прави йероглифче в свободен стил според както дойдат съчетанията. -
Образен метод. На лист хартия се рисува намерението. Може да бъде
включително цяла цветна картина или просто драскане. Ограничения в това
отношение няма. - Мантрично-заклинателен метод. На лист хартия се
изписва намерението. И буквите му се пренареждат, докато не почне да
звучи като някакъв непознат език, който да се хареса. -> Празнота
Достигане до хармония със себе си (виж урок 4 - Стихии- най-долу петата
стихия при японците) -> Изгаряне на сигила Сигилът може да бъде
изгорен просто така или да бъде изгорен ритуално, като няма специален
ритуал за горене на сигили - какъвто се направи, такъв. -> Забравяне
на сигила Приема се, че сигилът се е задействал и затова той се забравя
от съзнанието, като не се мисли за него. На несъзнавано равнище обаче
всичко се помни и по този начин се получава една подкрепа и увереност
при осъществяването на намерението.
Леле, от всичко което изчетох за сигилите точно три прости изречения от това обяснение ме светнаха как се правят и изтрелват сигилите!!!! Най-накрая ги проумях, благодаря :))))
