Някои специалисти
твърдят, че в 240-е обвивки на Земята има паралелни светове. Тези
светове съществуват редом с нас, като понякога дори пресичат нашия
живот.
Тайната на изоставения кладенец
Австралийският парапсихолог Гримбриар стигнал до извода, че сред
множеството аномални зони има около 40 тунела, които водят
непосредствено към самия ад. Най-често това са пещери, изоставени
кладенци и шахти.
Гримбриар изследвал множество подобни места. Според него четири такива
входа има в Австралия, седем — в Америка. В тези «адски места» ежегодно
безследно изчезват повече от сто човека. Десетките изследователи, които
са се опитвали да изследват тайната на тези тунели, никога не се
завръщат.
Един от кладенците, за който се предполага, че води към ада, се намира
на гръцкия остров Тилос. Той отдавна е считан за бездънен. Даже и в
най-големите жеги водата в него е ледена. Един ден трябвало да бъде
почистен. Да свърши тази работа се наел 32-годишният селянин Йоанос
Колофидис.
Йоанос се облякъл в хидрокостюм, после го спуснали в шахтата на
кладенеца. Работата вече продължавала около час и половина. Трима души
от време на време издърпвали нагоре кофата с тинята,. Изведнъж на
повърхността се чули чести удари по метален предмет и диво барабанене.
Все едно Колфидис умолявал възможно най-бързо да го издърпат на Божия
свят. Селяните започнали бързо и сръчно да издърпват приятеля си
нагоре.
Когато го вдигнали, всички ахнали в един глас: пред тях на земята лежал
парцалив старец с абсолютно бяла коса, дълга брада и вехта, напълно
износена дреха. Селският фелдшер едва го върнал в съзнание. Какво е
станало в кладенеца останало в пълна тайна защото Колфидис след няколко
часа умрял. Аутопсията показала, че той е умрял от старост!
Между другото, местните жители доста заобикалят «проклетото място», а
по повод на гласовете предполагат, че те са свързани с това, че там
някъде наблизо по време на войната фашистите са правели масови
разстрели.
Друг такъв странен кладенец има в Калининградска област, Русия. През
1980 г. двама «нехранимайковци», Николай и Михаил, се захванали да
копаят кладенец. На дълбочина около десет метра земекопите чули изпод
земята под краката им странен шум: многогласни човешки стонове, които
звучали ту заедно, ту поединично, ту по-силно, ту по-глухо В неимоверен
ужас земекопите се измъкнали от кладенеца и се заклели повече да не се
приближават към «проклетото място».
През 2004 г, тоест 24 години по-късно, Николай случайно се оказал по
тези места и решил да хвърли едно око на странния, недоизкопан
кладенец. Ямата, която той безпогрешно разпознал, била позатрупана през
годините, но все пак била достатъчно дълбока. Като се спуснал на дъното
заедно с още двама местни жители, Николай и познатите му отново чули
носещите се изпод краката им мъчителни стонове, приглушени от плътната
земя.
Страхът, който преживял в далечната младост, се завърнал и Николай получил сърдечен пристъп.
Ужасът на замъка Комкриф
Старинният замък, разположен близо до Комкриф (Шотландия неотдавна стана място на изчезване на любителите на приключения.
Настоящият собственик на замъка Роберт Макдогли придобил това
неприспособено за живене място на безценица – просто от любов към
екзотиката. Любознателността му се отплатила многократно защото той
открил в подземията старинни книги по алхимия и черна магия.
— Веднъж останах в подземието повече от обичайното, - разказва
54-годишният Роберт.— Мракът се спусна бързо и на мен ми се стори, че
от голямата централна зала идва някаква синкава светлина. Когато се
приближих към арката на входа (там нямаше врата) в лицето ме удари ярък
синьо-сив сноп светлина, който идваше от триметровия портрет, чиито
цветове на дневна светлина изглеждаха толкова бледи и изтрити, че беше
почти невъзможно да се види какво е нарисувано на него.
Сега вече съвсем ясно видях, че на него е нарисуван в цял ръст човек,
като отделните части на облеклото му бяха от явно неподхождащи си един
на друг детайли на костюми от различни епохи, от XV до XX век. Когато
се приближих за да разгледам всичко по-добре, тежкият портрет падна от
стената и рухна върху мен...
Животът на сър Роберт бил спасен само благодарение на дългогодишните му
занимания със спорт. След като се оправил от шока и счупванията,
търсачът на приключения оградил замъка и територията около него с
бодлива тел. Да, но слуховете за случилото се, допълнително доста
поукрасени, се разпространили с невероятна бързина. Към замъка
започнали да се стичат всякакви туристи, жадни за местна екзотика.
Веднъж в замъка проникнали две екзалтирани престарели дами и се
напъхали в нишата, която била останала на мястото на падналия портрет и
...се разтворили във въздуха.
Изчезналите дами били издирвани от полицията, пожарникарите чукали по
всички стени, военните специалисти преслушали помещенията на замъка със
специални радари, но нищо не открили. Екстрасенсите, които били
привлечени в качеството си на експерти, твърдят, че в замъка е открита
«запечатана» в протежение на векове врата към паралелни светове, където
са се пренесли туристките. Но нито самите екстрасенси, нито пък
полицаите, се решават да влязат в нишата за да проверят това
предположение.
