Cектата представлява малка религиозна група от хора, която се е отделила
от по-голяма и вече установена религия. Сектите имат много общо с
религията, от която са се отделили, но същевременно имат разлики в
доктрините, които изповядват. В сравнение със сектите, деноминациите са
големи, установени религиозни групи.
Думата секта идва от латинската дума secta, която означава организирана религиозна група или организация.
Социолозите
използват думата секта за религиозни групи с висока степен на
напрежение между тях и обществото, но чиито вярвания са по-скоро
традиционни в обществения контекст. Култът, за разлика от сектата, е
религиозна група, чиито вярвания са нови и рязко отличаващи се от тези
на обществената среда. От социологическа гледна точка сектите се
отличават с традиционализъм, консерватизъм и желание за връщане към
религиозна чистота — такава, каквато я разбират членовете й.
В
повечето от европейските езици думата секта има негативно значение и тя
се използва в смисъла на опасна религиозна секта. В този смисъл често
се използва и думата 'култ'. В някои държави, например Белгия,
правителството публикува списък на сектите, за да предупреждава
родителите за опасността от тях. Според критиците на тази политика,
сектите в списъка всъщност са части от признати в други държави
религиозни деноминации, например Опус Деи. В Латинска Америка като
секта се определя всяка не-католическа религиозна група, независимо от
размера ѝ, често с негативното значение на „култ".
От гледна
точка на законодателството, понятието „секта" е лишено от правна
стойност поради твърде разтегливия му и субективен характер и липсата
на реални критерии за определянето му.
