По професия Диксън била пророчица. Тя принадлежи към числото на
най-изтъкнатите гадателки не толкова заради точността на своите
предсказания, колкото заради своите тесни контакти с хората в Белия дом
и влиянието й върху тях.
Нейното име е Джин Лидия Пинкерт, родена през 1918 г. в Уисконсин,
възпитана в строго католическо семейство. За детството и няма много
данни, освен че като 8-годишна майка й я завела при циганка гледачка,
която предсказала на детето бляскаво бъдеще.
Политически прогнози Джин започва да прави още като ученичка през
1928 г. , когато предсказва победата на Хувър в президентските избори.
Но истинската сензация станало предсказанието й, че през 1948 г.
президент ще стане Хари Труман. За фаворит в президентската надпревара
се смятал Томас Дюи, борец с организираната престъпност. От Труман се
отказали даже поддръжниците от собствената му партия. Вестниците били
толкова сигурни в провала на Труман, че сутринта излезли със заглавия
за победата на Дюи. По-късно Труман позирал с белоснежна усмивка и
вестник в ръка пред камерите.
През 1952 г. Дюи отново атакувал президентския пост, но Диксън прогнозирала, че ще спечели Дуайт Айзенхауер. Така и станало.
Рузвелт разбрал за пророческите дарби на Джин след трагичния
инцидент на Карол Ломбард, съпруга на звездата Кларк Гейбъл. Ломбард
трябвало да лети до Индианополис, а Джин я разубеждавала. По нейни
сведения Ломбард трябвало да избягва полети в близките шест седмици.
В крайна сметка самолетът, с който пътувала Ломбард, се разбил, а
Труман наградил звездата посмъртно с медал и кръстил на нейно име
кораб.
Смъртта на белия вожд
Диксън била приета в Овалния кабинет, където Рузвелт я посрещнал в
инвалидната си количка. Година по-рано състоянието на Рузвелт започнало
рязко да се влошава. Той отслабнал, а любезните усмивки стояли
изкуствено на лицето му.
След размяната на любезности Рузвелт задал директно въпроса: "Колко
време ми остава да свърша нещата, които съм започнал?” Джин помолила да
подържи ръката му, за да почувства "вибрациите”. Отговорът й го сварил
неподготвен: "Не повече от шест месеца. ” След като се опомнил, попитал
и за взаимоотношенията с Русия. Диксън отвърнала, че Русия няма да
стане съюзник на САЩ след войната, но в недалечно бъдеще двете държави
ще поддържат приятелски отношения. По-късно Рузвелт отново повторил
въпроса: "Колко години ми остава да живея?” Отговорът бил същият – "Не
повече от шест месеца. ”
Втората покана от Белия дом дошла през януари 1945г. Един поглед
бил достатъчен, за да разбере, че смъртта не се е отказала от него.
Когато отново попитал колко време му остава да живее, Диксън показа с
пръсти около 1 см и отговорила "много малко”. После отново говорили за
Русия и Джин го посъветвала да не отстъпва на Сталин нищо, което може
да не се отстъпи.
Рузвелт умира на 12 февруари по време на своята поредна хидропроцедура за лечение на краката си в Уорм Спрингс.
Двама души със сигурност са тръпнели след вестта за смъртта на
Рузвелт. През нощта на 12 срещу 13 април в обкръжения Берлин Гьобелс
позвънил по телефона на Хитлер, за да го поздрави с повратния момент в
историята. Немците искрено се надявали да се повторят събитията с
Фридрих Велики от 1761 г. Тогава през седемгодишната война, след
смъртта на руската императрица Екатерина, нейният наследник Петър ІІІ
прекратил бойните действия срещу Прусия. Чудото не се повторило.
Най-известното предсказание на Джин Диксън е свързано с президента
Кенеди. През 1952 г. в интервю за списание Prade тя заявила, че
президентските избори през 1969 г. ще спечели синеок демократ, който
след това ще бъде убит или ще умре от собствена смърт преди края на
мандата. През това време Кенеди не е бил дори сенатор. През 1960 г. по
време на предизборната кампания Диксън предсказала, че изборите ще
спечели съперникът на Кенеди – Ричард Никсън. Въобще тя е имала доста
грешки в своите пророчества. Така например предсказала, че първи на
луната ще кацнат руснаците, а третата световна война ще започне през
1958 г.
Кенеди печели изборите през 1962 г. с 0. 2 процента преднина пред
Никсън. През 1963 г. Диксън предсказва, че вижда гроб в Белия дом.
Нещастието щяло да стане на юг и нямало начин да бъде избягнато. Вестта
за покушението на Кенеди Диксън чула по време на обяд със свои
приятели. На 22 ноември във Вашингтон. Журналистите твърдели, че
президентът е в критическо състояние, но тя твърдо заявила, че Кенеди е
мъртъв.
Смъртта на Кенеди е била предсказана и от известния медиум Артър
Форд. През 1962 г. Форд призовал духа на знаменития илюзионист Хари
Худини, който му съобщил трагичната вест. На сеанса е присъствал и
сенаторът Джон Маккелан, койато по-късно потвърждава този факт.
Но Джин Диксън предсказва и смъртта на втория брат. В началото на
1968 г. , веднага след убийството на Мартин Лутър Кинг, тя заявила:
"Следващият ще бъде Робърт Кенеди. ” На 28 май тя присъствала на
конференция в лосанжелиския хотел "Амбасадор” и повторила своето
предсказание. По-късно в същия този хотел Боби Кенеди е бил убит, след
като спечели първичните избори в Калифорния.
Президентът мистик
Ако има някой президент мистик в новата история на САЩ, това
определено е Роналд Рейгън. Той е вярвал, че Армагедон и Страшният съд
ще се случат скоро и публично говорил, че неговото поколение е
последното. Рейгън е четял Библията като ръководство за поведение. През
1988 г. излиза книгата "За печата”, в която бившият шеф на протокола
Доналд Риган обяснява, че работното разписание на президента се е
подготвяло въз основа на астрологични прогнози. Едва тогава се
изясняват доста от постъпките на Рейгън, като полетите му в
най-непривично време от денонощието от базата "Андрюс”, без да има
основателна причина за това. Преди срещата с Горбачов през 1986 г.
личният астролог на Рейгън Джоан Куигли по негова поръчка е направила
хороскоп на съветския лидер. Тя му предсказала, че двамата ще имат
добър личен контакт и ще освободят света от кошмара на ядрената война.
Рейгън напълно се доверявал на прогнозите на Куигли, която му
забранявала да се появява близо до публиката. На 30 март срещу Рейгън
било извършено покушение, предсказано от Куигли, но предадено на Рейгън
от трето лице. Ефект нямало. На излизане от хотел "Хилтън” във
Вашингтон млад мъж, причаквайки го до входа, хладнокръвно го прострелял
в гърдите. Куршумът минал на милиметри от сърцето на президента.
Покушението срещу Рейгън става два месеца след встъпването му в
длъжност. През 1984 г. той е преизбран, като удачно се разминава със
скандала "Иран контрите”. Напуска Белия дом през 1989 г. , на 78
години, и умира на 5 юни 2004 г.
Интерес предизвиква настойчивостта, с която през 2000 г. Ал Гор и
Джордж Буш-младши се надпреварваха кой да седне на гибелното място. В
крайна сметка Гор се предаде и само 18 дни след всъпването в длъжност
от Буш- младши край Белия дом става ЧП (черезвичайно произшествие).
Тайните служби засичат човек с пистолет до оградата на Белия дом. Десет
минути охраната се опитвала да го убеди да хвърли оръжието. В крайна
сметка въоръженият бил прострелян в крака от агентите, които по-късно
заявили, че те стреляли в знак на самоотбрана. Оказало се, че
нападателят е Робърт Пикет, данъчен инспектор, който се смятал за
жертва на Данъчната инспекция в града. Веднага след инцидента районът
бил отцепен, а специалните служби претърсвали поляната за изстреляни
гилзи.
Впоследствие е имало още шест опита за нахлуване в Белия дом.
На 10 ноември 2003 г. четириместен самолет нарушава въздушното
пространство над Вашингтон. Евакуират спешно Белия дом, Конгреса и
сградата на Върховния съд. През това време президентът кара велосипед
извън града.
На 25 февруари 2004 г. човек с тъмни очила прескача оградата на
Пенсилвания авеню. Там има изход от северната врата на Белия дом. Той
успява да притича половината разстояние по моравата, докато не бил
повален от куче-пазач. Човекът, идентифициран по-късно като Браян
Патерсън, крещял според очевидци, че е жертва на тероризма и има нужда
от помощта на президента.
На 15 ноември пред вратата на Белия дом се опита да се подпали
Мохамед Аланси. Той дълго време е бил информатор към ФБР, като
осведомявал агенцията за плановете на "Ал Кайда”. Но когато се наложило
да лети до Йемен, за да види болната си майка, агентите не му разрешили
да напусне страната.
На 18 януари 2005 г. зоната за безопасност около Белия дом била
нарушена от червен микробус. Зад волана бил мъж, който безуспешно се
опитвал да отнеме по съдебен път детето от жена си. Евакуирани били
спешно блоковете около мястото, където се намирал автобусът,
пристигнали сапьори, пожарникари, спецслужби. В кабината при шофьора
имало туба с 60 литра бензин, която той заплашвал да взриви.
Преговорите продължили четири часа и завършили с капитулацията на
шофьора.
И последно, на 4 декември 2005 г. оградата на Белия дом прескочил
29-годишният Шаун Кокс. В себе си той нямал оръжие. Той даже не знаел,
че в страната има нов президент. Той имал желание да поиска ръката на
Челси Клинтън, тъй като смятал, че са създадени един за друг.
Разбира се, и преди Буш е имало луди и отчаяни хора, нахлували в Белия дом. Но при Буш тяхното число се увеличи значително.
Но най-важното събитие на това президентство бе атаката на "Ал
Кайда”, на 11 септември 2001 г. Тя всъщност бе директно нападение срещу
президента на САЩ, тъй като самолетът, който се разби над Пенсилвания,
е летял към Белия дом. Засега, както виждаме, Джордж Буш успява да се
отърве. Но пред него има още три години.
